Всеки ден, всеки час, всеки миг от живота си преминаваш или се спираш пред граници, граници, поставени ти от живота, възникнали тогава, когато най-малко очакваш.
Станала веднъж майка, ти започваш да преодоляваш все повече и повече граници... и като такава получаваш най-добрите уроци, но струващи най-скъпо. Така е устроен животът, че просто няма как нещо да пропуснем. Това, на което най-много се чудим, ни се стоварва на главата със сила, която се оказва невъзможна за конторлиране. И в този миг разбираме, че не всичко може да зависи от нас. Тук се появават границите!
Започва се!
Бременна си – дрехите ти омаляват, дали да сложиш неминуемия гащеризон, или можеш да разчупиш стила с нещо, което не те прави обезформен балон! Коремът ти става огромен, караш кола, а той опира във волана – няма ли да спреш?! Ходиш на гимнастика за бременни – до кога?! Ще вземеш да родиш там?! Подготовката за детето – какво да купя, кое ми е излишно?! Малки кахъри, малки граници за преодоляване!
Ще раждаш – къде! как! с кого! Границите стават по-големи и по-важни! И тук за първи път прозира истината – не винаги си господар на собствената си съдба! Искаш нещата да станат възможно най-естествено – не се получава! Искаш да ти дадат детето веднага след раждането – невъзможно! Искаш да не му дават сухо мляко – никой не те слуша! Някои граници и да искаш, никой не ти позволява да преодоляваш, просто се намира човек да реши вместо теб! Това обаче няма да продължи дълго си мислиш!
Прибираш се вкъщи, в твоето царство, и вземаш нещата в ръце! Предварително знаеш как ще гледаш детето си, но си избрала модел много различен от този на твоите родители – е, нови граници, които трябва да преминем и такива, които трябва да запазим. Не стига че току що си родила, бушуват хормони отвсякъде, започваш нещо толкова ново и в същото време толкова важно, че светът ти се вижда малък, ами трябва и да водиш политика, така че всички да са доволни, но и на твоите планове да не навредят. Всеки изминат ден има нещо, което да предизвиква интерес сред родата, но в крайна сметка нещата бавно се поуспокояват след като става ясно, че детето е добре, расте, развива се нормално и ... въпреки методите ти, все пак си добра и всеотдайна майка, даже започват да те дават за пример ... преодоляна граница, спечелена битка ... но точно тази дали ще свърши някога... изморително е, защото все пак всяка поредна борба започва винаги с първа стъпка!
Детенце расте и виждаш, че и с него ще започнеш да си поставяш граници или да нарушаваш такива – понякога се укоряваш, че си поставяш ограничения, обременена от действителността, която те обгръща, друг път смяташ, че е време да се спреш – може би прекаляваш?! Но винаги си сигурна, че като майка дълбоко в себе си знаеш кое е най-доброто за твоето дете и по всяко време можеш да се поспреш и да послушаш сърцето си – твоето пристанище, в което пускаш котва, вярвайки, че природата в своето съвършенство не случайно те е направила майка и ти е дала силата да отгледаш живот!