Ето и поредното ни лятно пътешествие – сега из Средна гора и по-точно – Оборище! Този пропит с революционни идеи и благи хора край ни е легнал на душата и го посещаваме с удоволствие. Вече е време и на нашето дете да се сблъска осъзнато с всичко онова, което съхранява такива места и ги прави желана дестинация. Сега, погледнато малко отстрани, виждам собственото си дете да ми показва как се сблъскват минало и настояще. Изкарахме страхотни дни в разходки и забавления с малчо, но най-важен остава фактът, че неговият детски дух остави следи във времето и хората по онези места и по-точно в една махала, където само стари хора са останали да поддържат огнищата по домовете си. За нашето дете беше истинско предизвикателство да поживее в къща, носеща друго усещане и дух на старина. Той внесе в пределите на този дом новото – озари с детския си глас стаите и изследва с малките ръчички всяка стара мебел, носеща още в себе си историите на поколения преди него. При всички положения обаче се чувстваше добре – запозна се със гората. Не, че не я е виждал и тук, покрай Пловдив, но детето разбира, че е някъде другаде, че му показваме друг значим край от страната ни, слуша какво му разказваме и съм сигурна, че въпреки че не разбира за какво става въпрос, усеща, че е важно, че е истинско, че се е случило и сега, след мнооого време – той – малкият човек – е на това важно място! Цяло чудо е да видиш седнали на една пейка старец на почти сто години и малко дете, едва навършило една – единият държи гега в ръцете си, а другият макет на мобилен телефон, единият не чува нищо от това, което му се говори, другият просто не му се разбира какво говори и чудно, но те двамата комуникират – поклащат един на друг глава, усмихват се, не им трябва много…