Напоследък все повече приятелки и познати ме питат за това как се случи всичко покрай отбиването на сина ми Михаил. Страшно ли беше? Как свикна с мисълта? Как въобще се случи? Затова реших да споделя края на неговото кърмене и ако съм била полезна поне на една притесняваща се майка, ще е достатъчно.

Основната причина, поради която се стигна до спирането на кърменето въобще, се оказа фактът, че след като забременях, не се чувствах въобще добре. Първите два-три месеца от бременността Михаил все сучеше и имах чувството, че след като забременях започна да суче двойно повече или просто така ми се е струвало, не знам, но… стигнах до там, че сутрин ми идваше да си отрежа гърдите. Ако бях продължила в същия дух, едва ли щях да имам сили да кърмя второто си дете. И, тъй като кърменето все пак е двустранен процес и за да протича естествено и без проблеми, трябва и двете страни да го искат, реших, че ни е дошъл края. Прочетох много, за да избера най-подходящия за нас начин отбиването да се случи и накрая сметнах, че намазването на гърдите с нещо е най-добрия вариант за нас като предварително подготвя детето за този момент. Започнах да му говоря, че вече е голям, че ще дойде време, в което гърдите на мама ще започнат да горчат и млякото вече няма да е хубаво за пиене. В началото съм сигурна, че не разбираше за какво точно му говоря, да не кажа и до края, но аз не спирах да го правя. През това време трябваше да измисля с какво да намажа гърдите си – еднакво безопасно и за него, и за мен. Четох за някакви лекарства на основата на грейпфрут, споделих със свекърва си, която е инженер химик, и тя каза, че ще ми направи екстракт от чист грейпфрут, за което съм й изключително благодарна. Изстиска един плод и от около триста милилитра сок направи три милилитра екстракт, който имаше консистенцията на течен мед. На вкус за нас не е толкова гориво, но за малкия се оказа достатъчно. Беше събота сутринта, избрах ден, в който Миши нямаше да е вкъщи, а навън, с братовчедките, щяхме да се приберем чак вечерта, аз нямаше да съм с него през цялото време, за да се сеща възможно най-малко. Защото на година и осем месеца той вече не е толкова зависим от кърмата, понякога сучеше дори само от скука или просто ме ползваше като подвижна чешма. Дадох му сутринта да суче и когато поиска втори път, му обясних, че вече няма мляко и че гърдите ми са започнали да горчат. Намазах се и му дадох да опита, защото той не може да повярва само на думите ми. Можете да си представите физиономията и реакцията му. Само докосването беше достатъчно. Отвлякохме вниманието му и го изпратихме на гости. Имайте предвид, че за да го направите, трябва да сте на сто процента сигурни, че го искате, иначе трудно се понася този период и още по-трудно се устоява на детските молби. Както сигурна съм предполагате, се приспивахме до този момент със сукане, така че вечерта настъпи истинският кошмар. Миличкият, никога няма да забравя как ме хващаше за ръката, водеше ме на мивката с думите: „Мамо, мий цици!“ Мама ги миеше всеки път, но и ги мажеше веднага след това, а той след второто опитване дори съвсем спря да ги опитва,но не се отказа да ме води на мивката. Така изкарахме цялата нощ. Беше сърцераздирателно, но бях на сто процента сигурна, че трябва да се случи. И изгряването на слънцето, мога спокойно да кажа, постави край на мъките ни. Бях се подготвила тази агония да продължи седмица поне, но не! Това беше единствената тежка нощ. На следващия ден се присещаше, но аз му предлагах редовно водичка, парче ябълка или нещо друго, напомнях му, че циците вече не са толкова сладки. И той спря да ги иска. Дори, когато искаше да суче и за му предлагах (разбира се, намазана ), той само ги гледаше и не смееше да опита. Следващата нощ разказахме приказка, гушкахме се и спа спокойно цяла нощ. Сети се насън или наяве – не знам, но само каза нещо, аз му отговорих и това беше. Разбира се, месец-два след това се сещаше, говореше, понякога искаше да ги види, но това беше. В началото се гушкаше много. По цели нощи спеше увиснат на врата ми, но с времето се почувства сигурен и самостоятелен и напълно се успокои. Сега от месец (а те са минали три месеца, откакто е спрял) не се е сещал, освен, че понякога си играе, суче през блузата ми наушким, а преди седмица ми каза: „Мамо, може ли вида цици?“ Аз му ги показах, той се усмихна, погали ги, гушна ме и отиде да си играе. Какво се върти в малката му главичка, никога не ще е ясно за нас. Но аз виждам пред себе си едно спокойно и щастливо дете, на което съм дала летящ старт!

http://imamproblem.com/?p=1648