С наближаването на Великденските празници и обгръщането на дните с чудото, в сърцето си всеки един от нас може да потърси мястото на любовта и желанието, което носим в себе си – желание – за вяра, за прегръдка, за признателност, за страст… или просто … за любов! Но каква любов?! Кого обичаме?! Как обичаме?! Степенуваме ли чувствата си?! Трябва ли да го правим въобще?! И защо да степенуваме различната любов?! Едно обаче е сигурно - винаги, винаги, каквото и да чувстваме, ние ИСКАМЕ! В това сме най-добри! И някак си не се замисляме много – ние просто искаме! Вярваме ли в чудото на Възкресението или само ИСКАМЕ да е така?! Отворили ли сме сърцето и душата си за истинската вяра, за тази, която не иска доказателства и убеждаване?! А земното чудо – човекът, с когото отъждествяваме себе си и на когото осланяме дните си?! Заслужаваме ли да ни обича винаги или по право – ИСКАМЕ да е така?! И всъщност в това няма нищо лошо – нека е така – ДА ИСКАМЕ, но и да се стремим… да бъдем откровени със самите себе си, да отворим сърцата си и да покажем начина, по който ние можем ДА ДАВАМЕ! Да даваме разбирането, вярата, признателността, любовта и ЧОВЕЩИНАТА! Самите вие бъдете вярата, в която да повярват любимите ви хора, силата, на която да се осланят и любовта, която да преоткрият! Бъдете доказателството за Вярата в чудото Христово, за да не го искат от него невярващите в Свещения огън!